Малцина знаят, че днес италианската област Тоскана задоволява една четвърт от нуждите си от електричество с помощта на геотермална енергия. Град Пиза пък носи марката „100 % зелена енергия“, която се дава в Италия на местата, използващи енергия от възобновяеми източници.  На практика една от най-красивите области в Италия , известна в цял свят с червените си вина, черпи богатство буквално от земните недра, пълни с топлина.

Геотермалната енергия, използвана в Тоскана, е 100 % чиста и нейният източник – земната топлина, е на практика неизчерпаем, по подобие на вятъра и водата. В епохата на силна зависимост от петрола и земния газ възможността цял регион или дори страна да задоволява нуждите си от енергия чрез земната топлина звучи повече от оптимистично. На всичкото отгоре, не става въпрос само за производството на електрическа енергия, а и на топлина, с която могат да се отопляват цели сгради, а така също и парници, в които се отглеждат цветя и различни земеделски култури.

В Пианкастаняо, до Сиена, където се намира най-големият парников комплекс в Европа, цветята се отопляват изцяло с геотермална топлина.

Всъщност превръщането на геотермалната енергия в ток става за пръв път преди повече от век.

През 1904 принц Джинори-Конти успява за пръв път да трансформира силата на парата в електрическа енергия, с която запалва 5 крушки. 11 години по-късно в Лардерело, Тоскана, започва да действа и първата геотермална централа в света. Оттогава до днес са направени гигантски крачки в тази сфера в Италия.

В момента геотермалните централи произвеждат около 5 милиарда киловатчаса електрическа енергия , която може да задоволи нуждите на два милиона италиански семейства. По този начин се спестяват 1.100.000 тона петрол и се избягва емисията на 3,8 милиона тона въглероден диоксид.

Но как действат геотермичните централи?

За да произвеждат енергия, те използват топлината на земните недра. Вътрешната температура на Земята се увеличава постепенно със слизането в дълбочините й. На всеки сто метра дълбочина в земните пластове температурата се повишава с 3 градуса. Водата и парата, намиращи се в дълбочините на земята, се изкачват  нагоре посредством цепнатините на скалните пластове. Те биват улавяни в геотермални извори. Ако температурата на парата стане между 150 и 250 градуса, парата се отвежда на повърхността с помощта на сонди, след което се насочва към паропроводи.

Най-накрая пък тя се изпраща в турбини, където енергията й бива трансформирана в механична. На практика оста на турбината е свързана с ротор  на алтернатор, който, въртейки се, превръща получената механична енергия в променлива електрическа енергия, която се предава на трансформатор. Той пък повишава стойността на напрежението (400.000 волта) и го подава към разпределителната мрежа. Парата, излизаща от турбината, се връща в съществуващия кондензатор към течното си състояние, докато неподлежащите на кондензиране газове се изпускат в атмосферата.

Специална охладителна кула пък позволява охлаждането на водата, произведена от кондензирането на парата и в същото време подава студена вода към кондензатора. След това кондензираната вода се инжектира обратно в намиращите се дълбоко скални пластове, чиято пара е била извлечена.

Или с други думи, ако една традиционна водноелектрическа централа използва кинетичната енергия на падащата вода, геотермалната централа използва повишената температура за генерирането на пара, с която се задвижва турбина.

Освен че е необходима земна топлина, характерна за постепенно охлаждащите се магмени подземни камери , при геотермалната енергия е необходимо и наличието на порести скални пластове над тях.

Те са в състояние да поемат подземните води и пари. Този естествен „резервоар“ пък трябва да бъде запушен с непропускащи водата пластове от рода на глината. При това положение единственото, което е необходимо, е земята да бъде пробита със сонди.

В Италия геотермалната енергия е един от силните козове на енергийния гигант Енел. Групата управлява 32 геотермални централи в Италия. Тяхната обща инсталирана мощност е 711 мегавата, което означава 5 милиарда киловатчаса енергия. Италия се смята за световен лидер в геотермалната сфера. В момента Енел оперира в тази сфера с различни фирми в Салвадор, Чили, Никарагуа.

Италиански специалисти, както и експерти от Съединените щати, Япония, Великобритания, Франция, Германия и Белгия изучават възможността да се „перфорират“ извори и в зони, където в земята липсват естествени „резервоари“. Целта е в тях да се инжектира вода, която да се затопля от земята, след което да се изкачва на повърхността, за да се използва като течност за производство на енергия.

Източник: вестник "24 часа"

Водна Зона